НАШАТА СВАТБА
Нашата сватба не стана в неделя.
Никой на нашата сватба не стреля
надолу в земята, нагоре в тавана.
Никой не тръшна о дъските кана.
Ни бели сватбари, ни шафери луди.
Събрахме се ний като две пеперуди.
Земята голяма ни беше постеля.
Нашата сватба не стана в неделя.
С делник започваше нашият празник,
когато две чаши останаха празни.
Вместо подарък след сватбата тиха
всичките делници ти подарих аз,
всичките делници ми подари ти.
И почваше тежката сватба на дните.
Дамян Дамянов
ПРЪСТЕН
За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.
Веселин Ханчев
СРЕБЪРНА СВАТБА
Погледни, ний сме вече и двамата стари,
младостта неусетно изтля.
Ето: първи сняг моито къдри прошари,
твоят поглед е благ, но без плам.
Преди много години, във този ден същи,
в недалечният южен градец
ти дойде и ме взе, и отведе от къщи,
и бе плах като бягащ крадец.
А пък аз се смущавах и спъвах свенливо
в непривичната дълга пола -
и говореха, толкова светло красива
не съм никога още била.
А на пътя от черква, как ясно си спомням,
една стара жена ни видя
и ни даде да пием от глинена стомна
ненапита чешмяна вода.
И затече водата - ту бистра, ту мътна, -
безпощадният земен живот.
Но скръбта и неволите свързват по-плътно,
а ний вкусихме не един плод.
Сега кротко говорим и гледаме мъдро,
и безмълвна надежда плетем:
пред прозореца нашият внук златокъдър
своя пръв урок гласно чете.
Елисавета Багряна
ХХХ
Отведи ме от тук!
Ей така ме хвани за ръката
или само със поглед ме издърпай нанякъде.
Скрий ме в шумните улици на града милионен
Или в твоите спомени. Или в нашите спомени.
Отведи ме оттук!
Приюти ме в очите си.
В кафенето отсреща. Навън под звездите.
В едно нощно такси. На ръба на Вселената.
На ръба на сълзата, избликнала в мене.
Отведи ме от тук!
Под втрещените погледи.
Под усмивките зейнали - иронични и строги.
Под просъскани думи за благоприличие.
Под небесната арка на твойто “Обичам те”.
Отведи ме оттук! Накъдето ти видят очите.
В рая, в ада, в дома си, в трамвая, в мечтите си.
В оголяла от късната есен градина.
В някой жилищен вход. В телефонна кабина.
Отведи ме оттук!
Отведи ме, за Бога, по дявола!
Трябва някъде място такова да има – за двама ни.
Все едно е къде и каква е цената.
Отведи ме оттук!-
С чиста съвест продавам душата си!
Маргарита Петкова
ЛЮБОВ
Бог блажен за мен е оня, който
редом с теб седи и говори с тебе,
твоя сладък глас и смеха ти кръшен
слуша отблизо.
Ах, сега дъхът ми в гърдите спира...
Щом те взорът мой закопнял съгледа,
секва в миг гласът ми, сподавен в немощ
звук да пророни.
И езикът вече скован засъхва,
знойни струйки в жилите буйно бият,
мрак дълбок очите забулва. Чувам
тътен в ушите.
Ледна пот избива по всички пори,
тръпки остри цялото тяло кършат.
Аз посървам както трева, бледнея
и отмалявам.
САФО
Писмо до теб
Вдигни очи. За миг вдигни очи.
Защо – не питай. Просто погледни ме.
Помилвай ме и кротко помълчи.
И ако искаш, двама ще мълчиме.
Защо? Не питай. Ти ще разбереш.
Загледай се във погледа ми тъжен.
Очите, ако можеш да четеш,
ще ти разкажат всичко. Те не лъжат.
Във тях сега люти една сълза,
а твоят смях е птичка под небето.
Ръцете ти са клони на бреза,
а аз живях без птици и дървета.
А аз живях без сини небеса,
без пролети, без цъфнали надежди....
Очите ти са капчици роса,
в които небесата се оглеждат.
Лицето ти е цяло светлина.
Косите ти блестят като житата.
А в мойте нощи нямаше Луна,
затуй израснах блед сред тъмнината.
Затуй протягам смръзнали ръце
и жадно през очите ти надничам.
През тях се вижда твоето сърце
и аз затуй тъй много ги обичам.
Дамян Дамянов
ХХХ
Три клечки кибрит – една подир друга запалени
в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам.
Жак Превер
ГРАДИНАТА
Хиляди, хиляди години
не биха ми стигнали
да разкажа
за оня миг вечност,
в който ти ме целуна,
в който аз те целунах
една сутрин, в светлината на зимата,
в парк Монсури, сред Париж.
Сред Париж,
на земята,
която е всъщност звезда.
Жак Превер
ЗАКЛИНАНИЕ
Не отминавай никое "обичам те",
прошепнато от глас, с очи, с мълчание.
То идва от пустинни разстояния.
От неродена светлина изтича.
Не отминавай никое "обичам те",
защото, ако то не те намери,
вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.
Изостряй своя слух - да го дочуваш.
Със всички свои сетива улавяй
блуждаещия знак за всеотдайност...
А ако ехо в теб не се събуди?
Отново се поспри, не отминавай:
да те погледат остави очите,
да те запомнят щедро, до насита.
И после в сънища да те извайват.
Николай Христозов
ХХХ
Остави ме най-после сама!
Цял ден вървиш след мене -
Когато мълча и когато говоря,
по улицата и у дома,
от мига на събуждането
до мига на съня…
Усещам те, без да те виждам.
Знам какво ми казваш,
макар че не чувам гласа ти.
Ще избягам от теб!
Да остана най-после сама -
без твоите ръце в ръцете ми,
без твоите очи в очите ми,
без твоята душа - в моята.
Тогава ще си поема дъх,
ще спусна клепачи -
да си почина най-сетне от теб,
дето цял ден вървиш по петите ми...
А когато отворя очи,
най-напред ще попитам:
"Къде си?
Не ме оставяй сама!"
Станка Пенчева
ХХХ
Ний можем да имаме много жени
Ний можем да имаме много жени,
но една ще бъде отначало до края ни:
тази, която не ще ни вини,
когато от чужда любов сме замаяни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще бди над живота ни:
тази, която ще ни каже: – Стани!-
ако клекнем, когато се целят в челото ни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще ни обича истински:
тази, която ще ни измени,
щом превърнем в пари мечтите си.
Стефан Цанев
ОБУЧЕНИЕ
Ти не ми сложи златен пръстен -
като халка на птица белязана.
А аз не мога да се откъсна
от ръката ти желязна,
а аз не мога да ти избягам,
да те излъжа на мога –
и все към тебе посягам,
като дете към огън.
Дали ми даде омайно биле?
С вълшебна вода ли ме напръска?
- Сияе твойта любов и сила
край мене като венчален пръстен...
Станка Пенчева
ХХХ
За мъничко любов избродил бих света,
бих крачил бос, без шапка в утрин синя,
бих крачил в сняг, скрил в мене пролетта,
бих крачил в буря с пеещ дрозд в гръдта,
бих крачил сякаш по роса в пустиня.
За мъничко любов избродил бих света
като слепец, протегнал длан за милостиня.
Ярослав Връхлицки
ХХХ
С такава сила аз мечтах за теб
и толкова вървях , и толкова говорих ,
и толкова обичах твойта сянка ,
а нищичко не ми остана днес от теб ,
Остана ми да бъда сянка между сенките ,
да бъда сянка на самата сянка ,
да бъда сянката ,
която идва и се връща
в слънчевия ти живот .
Робер Деснос
ХХХ
От цветята росни и тревите
китка сви ми ти и аз ти свих.
Украсихме си с венци главите:
ти невеста, аз – жених.
Сплетохме ръце с дълбока нежност,
сляха се уста в устата с плам.
Бе прозрачна синята безбрежност
и тържествено бе като в храм.
Птички пееха молитва свята,
ниви шепнеха ни сладка реч
и излязло слънце над гората
благославяше ни отдалеч.
Николай Ракитин
ЕМА
Сънувах град от стари, стари времена.
Шумят квадриги в улици гранитни
и с дълги копия, пламтящи в светлина,
вървят мъже в одежди първобитни.
И двуколесница с огромни колела -
от дъбов щит, с непречни златни шини -
лети след зли коне, подигнали чела.
Тъй нявга - преди хиляди години
вървяхме с тебе: надалеч градини
цъфтяха с вечни непознати дървеса,
и "куку" чуваше се тихичко гласа
на птица... Моя златен шлем държеше ти
на розов скут. Изпуснах сребърни юзди
и вледан в тебе - годеница и дете! -
аз тихо шепнех - любиш ли ме, Ема?
Свенливо там с игла по шлема
изрязваше ти нежно Е и Е -
две букви в двете наши имена...
Сънувах град от стари, стари времена.
Емануил Попдимитров
СВЕТИЛНИКЪТ
От днес нататък пътят ни един е.
До мен навсякъде ще бъдеш ти
И като сън животът ще премине –
дано в съня ни пролет да цъфти.
Безсмъртието е лъжа горчива.
Ще те обичам като смъртен аз
и в любовта ни слънце ще прелива.
Ще бъде земно всичко между нас!
Ще бъдат мои твоите зеници.
Ще бъде твоя моята душа.
Ще те закрилям аз от зли езици.
Ще ме виниш, когато съгреша.
Без крясъци и пози ще живеем.
Бъди добра, когато съм суров,
и никога пред нас не ще изтлее
светилникът на нашата любов!
Крум Пенев
